„В ОКОПА” („В ОКОПАХ”)
Иван Минчов Вазов (1850-1921 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Владимир Уманов-Каплуновский
Иван Вазов
В ОКОПА
Кървавият бой престана,
мракът нощни наближи.
Паднал българин в окопа
там до сърбина лежи.
Един други се убили;
куршум щику дал ответ.
Гаснат сили, скоро двама
ще оставят белий свет.
– Брачо – сърбинът изпъшка, –
гаче те познавам аз?
– Аз съм, Йово, добра среща,
господ пак събира нас.
Жал ми е за теб, сюрмахо,
имаш дребна челяд ти!
– Фала, брачо... Памет тъмна...
Кой си, я ме подсети,
дека с тебе се видяхме?
– Във Алексинацкий бой –
турска кръв там проливахме...
– Петко! Ти си? Брачо мой,
опрощавай... Лепо помня,
без теб тамо аз бях леш.
Майка ми за твойто здраве
често палила е свещ...
– Сполай, Йово... Няма нужда,
ти по-харно отплати!...
Ний избихме се кат псета,
господ нека ни прости.
– Брачо! Йово, аз умирам...
Огън, жажда! Ох, горйъ!
– На водица в манерката,
пийни, брат. И аз ще мръ.
– Сполай, Йово... Па прощавай,
свърших! Моят гроб е тук!
– Петко! И аз с тебе брачо:
ще заспим един до друг!
Мръкна. Въз полето бойно
падна нощната мъгла;
под мъглата спят спокойно
хладни, кървави тела.
1885 г.
Иван Вазов
В ОКОПАХ (перевод с болгарского языка на русский язык: Владимир Уманов-Каплуновский)
Конченъ, конченъ бой кровавый!
Ужъ нисходитъ мракъ ночной.
Въ ровъ упалъ болгаръ безсильный,
Рядомъ – сербъ полуживой...
Два случайные убійцы:
ВыстрЕлъ былъ штыку отвЕтъ!
Духъ слабЕетъ... скоро оба –
Скоро кинутъ бЕлый свЕтъ!
„Брать мой милый”, сербъ промолвилъ;
„Это – ты?.. мой вЕренъ глазъ”...
„Я, братъ Іово, доброй встрЕчи!
Свелъ Господь-то снова насъ”.
„Жаль мнЕ, жаль тебя, бЕднягу, –
Ты вЕдь – съ кучею дЕтей”...
„Благодарствуй... Память гаснетъ...
Кто ты? Дай признать скорЕй!
ГдЕ, когда съ тобой встрЕчались?”
„Въ алексинацкомъ бою
ВмЕстЕ турокъ мы рубили”.
„Петко! Братъ мой! Узнаю...
О прости... Тебя я помню:
Безъ тебя-бы смерть пришла.
Мать моя, старуха, свЕчи
За тебя частенько жгла!”
„Полно, Іово, что за счеты!..
Квиты, ну и по рукамъ!
Подрались мы, какъ собаки,
Отпусти ты, Боже, намъ!”
„Братъ мой!..” „Іово, умираю...
Жжётъ... воды мнЕ... я горю...”
„Вотъ три капли... пей, родимый...
ЗдЕсь мнЕ смерть, какъ посмотрю”.
„Полно, Іово... Ну, прощай-же!
Тутъ костямъ моимъ лежать”.
„Петко, я иду съ тобою...
ВЕчно рядомъ будемъ спать”.
Смерклось. Надъ кровавымъ полемъ
Разлилась ночная мгла...
И лежатъ съ спокойнымъ видомъ
ПочернЕвшія тЕла...